Уморената жена е лоша жена и какво още установява Таня Петрова
Снимка: Guliver / iStock
Аз съм Таня, майка на две момчета и разказвач на мисли, които, надявам се, ще докоснат и вас. Разказите на тема деца и родители са тънка работа – може да звучиш самодоволно, и още по-зле - назидателно, може да виждаш единствено мухата на носа си, та още от сега извинявайте, ако е кацнала там...
Чудих се откъде да започна и се спрях на една от любимите ми фрази – всячески избягвай ролята на жертва. Видях цитата в нета, вече не помня кой го е казал, но в първата година след раждането съм се вкопчвала в тази фраза десетки пъти.
Всячески избягвай ролята на жертва. Лесно на думи, трудно на дела.
Поводите да се чувстваш като жертва през първата година след раждането са много. Щастието от самото раждане е огромно - сякаш в теб работи нов енергиен източник, преливащ от топлина. Но после идва умората.
Не съм вярвала, че толкова лесно мога да плача - за едното спане. Не помня колко пъти излизах от стаята на децата със сълзи на очите и думи към майка ми – искам да спя.
Снимка: Guliver / iStock
Физическата жертва е първата,
с която родилата жена трябва да свиква. Това съвсем не засяга само нея. Уморената жена е лоша жена – на нея ѝ се струва, че мъжът ѝ, пък и не само той, нищо не прави. Че се вее на работа, че не върши нищо особено. Че никой не е толкова уморен, колкото нея.
Много е лесно това да прерасне в лавина от скандали. Ще излъжа, ако кажа, че умея да си слагам спирачка в такива ситуации. Добре, че самото гледане на децата обикновено става с времето по-лесно. Уви, това не е задължително, познавам и такива майки. Години наред без нормален сън.
От кожата на уморената жена ме измъква една мисъл – че такава жена е много, много скучна. Тя не пее песни, не се прави на мецана, не танцува, не излиза на разходки. Пълна скука за децата, а аз мразя скуката. Така че със сила или без сила, напред към приключенията.
Уморената жена често пъти е пълна със самосъжаление към себе си, и това може би е още по-лошо, отолкото пристъпите на омраза към останалите. Някъде тук, с монотонността и умората, ти се стоварва и съмнението дали някога ще работиш нещата, които досега си правил –
професионалната жертва
Снимка: Guliver / iStock
Въобще питането кой съм аз след раждането е трудно нещо. Промяната в начина на живот е голяма и сякаш изглежда, че трябва да създаваш себе си отново, стъпила на подвижните пясъци на съмнението - с постоянното питане добре ли се справям и поемането на отговорност за напълно непознати, нови неща.
Още не знам отговора на въпроса ще мога ли да работя същото, което съм работила. Ще ми доставя ли същото удоволствие, няма ли да се изкушавам да работя през пръсти? Пък, току виж, тук се случат и по-хубави неща – да работиш със зрялост, която преди това си нямал? Срещу призрака на професионалната жертва ми помага напомнянето, че майчинството е работа. 100% заетост.
За сексуалната жертва
е трудно да се правят обобщения, всички сме с различен опит, но несъмнено я има. Ако въобще тялото в тази си част функционира що годе нормално – без разкъсвания, без омраза към наедрелите форми.
При мен дълго време изживяването през сексуалността изобщо отсъстваше. Сякаш някой е дръпнал тази колона от сградата и на моменти ти се струва, че нея изобщо я е нямало. Сякаш постройката може и без нея. Както се майтапим с други родители – секс ли, какво беше това? Какво беше поддържане на външен вид, кокетничене и разни други глезотии?
Снимка: Guliver / iStock
Ще ви се похваля, ако тук намеря трайна рецепта, да се надяваме, че ще пристроим към тази сграда нови крила. За момента мога само да кажа, че винаги след секс се питам защо не го правим по-често, не е чак толкоз невъзможна работа.
Тук правя специален поклон пред мъжа. Едни приятел ме беше питал каква е ролята на мъжа във всичко това – моят отговор е „много голяма“. Той следи да „смъква“ майката в реалността. Живи и здрави, мъже, трудни сме за търпене в тази година.
Към списъка с жертвите сигурно може да се добавя и още, и още. Може грижливо да си отглеждаш тези примери на жертвеност и да си ги редиш по рафтовете на живота. Да ги полираш, докато напълно ослепееш за другото. А то е голямо. Мили уморени майки, момичета, ние сме докоснати от Бог.
Таня Петрова е журналист на в. „Сега“, в отпуск по майчинство.
Снимка: личен архив
През 2016 г. тя стана майка на две деца - Марко и Никола, и издаде първата детска книжка в живота си - "Приключенията на Поспаланко", рисувана от прекрасната Моника Комарницка.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари